LAGOM – шведската философия, която може да ни научи как да живеем по-добре
Нито прекалено много, нито прекалено малко. Точно колкото трябва. Една малка шведска дума, зад която се крие голяма житейска философия – и един въпрос, който българите отдавна трябва да си зададат: защо непрекъснато се състезаваме, вместо просто да се наслаждаваме на живота?
Има думи, които трудно се превеждат от един език на друг. Не защото нямат еквивалент, а защото зад тях стои цяла култура, начин на мислене и отношение към живота.
Такава е шведската дума LAGOM.
Най-близкият превод на български би бил „точно колкото трябва“. Нито прекалено много, нито прекалено малко. Нито излишък, нито лишение. Баланс, умереност и разумна достатъчност.
Но LAGOM е много повече от това.
Тя е философия, която поставя под въпрос едно от най-дълбоко вкоренените убеждения на съвременното общество – че винаги трябва да имаме повече, да постигаме повече, да печелим повече, да притежаваме повече и непрекъснато да се доказваме пред останалите.
Ами ако не е необходимо?
Какво всъщност означава LAGOM?
В шведския език LAGOM може да се използва в най-различни ситуации.
Когато храната е точно толкова, колкото ти е необходимо. Когато температурата е приятна, без да е прекалено топло или студено. Когато работата е достатъчно добре свършена, без да се налага да жертваш цялото си свободно време.
Но най-интересното е, че думата се пренася и в отношението към живота.
LAGOM означава да знаеш кога достатъчното е достатъчно.
Да имаш амбиции, но да не позволяваш на амбициите да управляват живота ти. Да работиш за добри доходи, но да не превръщаш парите в единствената мярка за успех. Да искаш хубав дом, автомобил и сигурност, но да не забравяш, че всичко това трябва да ти служи, а не ти да служиш на него.
Това не е философия на мързела или посредствеността. Не означава да се отказваш от развитието, да нямаш цели или да приемаш всичко безкритично.
Напротив. Означава да можеш да различаваш истински важните неща от онези, които просто изглеждат важни, защото всички около теб ги преследват.
Швеция: по-малко състезание, повече баланс
През годините, в които живях, учих и работих в Швеция, имах възможност да наблюдавам отблизо един различен обществен модел.
Разбира се, Швеция не е някакъв рай на спокойствието. Шведите също работят под напрежение, имат финансови проблеми, амбиции, конкуренция и лични трудности. Не всички живеят според философията LAGOM.
Но в шведската култура има една силно изразена нагласа: не е необходимо постоянно да демонстрираш колко си успешен, колко печелиш и колко притежаваш.
Не е задължително да имаш най-скъпата кола на паркинга. Не е необходимо да живееш в най-голямата къща в квартала. Не е нужно непрекъснато да доказваш, че си по-добър от съседа, колегата или приятеля си.
Има нещо много освобождаващо в това отношение.
В Швеция съществува и друга популярна културна концепция – fika. Това е традицията да спреш за кафе, нещо сладко и разговор с колеги или приятели. Не просто да изпиеш набързо едно кафе пред компютъра, а да отделиш време за човешки контакт.
Работата е важна, но не е целият живот.
Личният живот, семейството, свободното време и почивката също имат своето място.
Това е една от практическите прояви на баланса, към който LAGOM ни насочва.
Българският парадокс: винаги трябва да има повече
Сега нека се върнем в България.
Ние сме общество с огромна енергия, предприемчивост, амбиция и желание за по-добър живот. Това са качества, които не бива да подценяваме.
Но имаме и една особеност, която според мен заслужава сериозно внимание:
- Прекалено често превръщаме живота в състезание.
- Кой има по-голям апартамент?
- Кой кара по-скъп автомобил?
- Кой е ходил на по-екзотична почивка?
- Кой е купил по-нов телефон?
- Кой печели повече?
- Чие дете учи в по-престижно училище?
- Понякога дори не купуваме нещо, защото имаме нужда от него, а защото някой друг вече го притежава.
- Социалните мрежи допълнително засилват този ефект. Всеки показва най-хубавите моменти от живота си – нов автомобил, хубав ресторант, почивка на Малдивите, скъпа покупка.
- И постепенно започваме да сравняваме нашето ежедневие с чуждата витрина.
Резултатът?
Работим повече, харчим повече, задлъжняваме повече и често се чувстваме по-недоволни от преди.
Иронията е, че в стремежа си да постигнем по-добър живот понякога забравяме да живеем.
Успехът не е състезание с останалите
Нека си зададем няколко прости въпроса:
- Защо ни е необходим по-голям автомобил, ако сегашният ни върши чудесна работа?
- Защо трябва да купуваме по-голямо жилище, ако то ще ни натовари с ипотека, която ще изплащаме с години?
- Защо трябва да работим до изтощение, ако цената е липсата на време за семейството?
- Защо трябва да доказваме на хората около нас, че сме успели?
- И най-вече – кой всъщност определя какво означава успехът?
Може би успехът е да имаш стабилни доходи, да си плащаш сметките спокойно, да се прибираш в уютен дом, да имаш време за любимите си хора и да не се събуждаш всяка сутрин с усещането, че изоставаш от някого.
Може би това е много по-голямо постижение, отколкото да притежаваш нещо скъпо, което всъщност не можеш да си позволиш.
LAGOM не отрича материалния комфорт. Просто поставя нещата в правилната им перспектива.
LAGOM не означава да нямаш амбиции
Тук е важно да направим едно уточнение.
Шведската философия не е призив към посредственост. Не става дума да спрем да се развиваме, да не преследваме професионални цели или да се задоволяваме с малко, когато можем да постигнем повече.
Разликата е в мотивацията.
Има огромна разлика между това да искаш по-високи доходи, защото искаш финансова независимост и сигурност, и това да искаш повече пари, единствено за да се чувстваш по-успешен от някой друг.
Има разлика между това да се развиваш професионално, защото работата ти носи удовлетворение, и това да се съсипваш от работа, защото се страхуваш да не изостанеш.
Има разлика между това да се радваш на хубавите неща и това да се нуждаеш от тях, за да получиш одобрението на околните.
LAGOM ни учи да търсим собствената си мярка, а не постоянно да се съобразяваме с чуждата.
Какво би станало, ако внесем малко LAGOM в България?
Представете си за момент едно общество, в което:
- Хората не измерват личната си стойност с марката на автомобила си.
- Родителите не се състезават чие дете има повече уроци, дипломи и постижения.
- Работодателите уважават личното време на служителите си.
- Хората не се срамуват да кажат, че имат достатъчно и не искат повече.
- Съседите не се сравняват непрекъснато, а си помагат.
- Уикендът е време за семейство, приятели, природа и почивка, а не поредната възможност да демонстрираме стандарт.
Това не е утопия. Това са малки промени в мисленето и поведението, които всеки може да започне от себе си.
Разбира се, България и Швеция имат различна история, икономика, институции и обществена среда. Не можем просто да пренесем един модел от едната страна в другата.
Но можем да вземем една идея, която не изисква нито държавна реформа, нито огромни финансови ресурси.
Да се научим да ценим достатъчното.
Най-големият лукс е спокойствието
С възрастта човек започва да гледа по-различно на живота.
Нещата, които на 25 или 35 години изглеждат изключително важни, постепенно губят част от значението си.
Започваш да разбираш, че времето е ограничен ресурс. Че здравето, семейството, спокойствието и свободата не могат да бъдат заменени с поредната материална придобивка.
Разбираш, че не всяка битка заслужава да бъде водена. Не всяко мнение трябва да бъде опровергано. Не всяка провокация заслужава отговор. Не всяка възможност трябва да бъде преследвана.
Понякога най-разумното решение е просто да кажеш: „Това ми е достатъчно.“
И да бъдеш доволен от него.
Защото истинският лукс може би не е да имаш всичко, което искаш, а да не се нуждаеш непрекъснато от още нещо, за да бъдеш щастлив.
Време е да се научим да казваме LAGOM
Не очаквам българите изведнъж да променят манталитета си заради една шведска дума.
Но смятам, че си заслужава поне да се замислим.
Колко от нещата, които преследваме, наистина искаме? И колко от тях искаме просто защото обществото ни е убедило, че трябва да ги имаме?
Колко от времето си губим в сравнения с другите? И колко малко остава за хората и нещата, които действително ни правят щастливи?
Може би е време да спрем да се състезаваме с всички около нас.
Да работим, да се развиваме, да печелим, да пътуваме, да се наслаждаваме на хубавите неща. Но без да забравяме защо го правим.
Защото животът не е безкраен списък с покупки, постижения и чужди очаквания.
А може би шведите са го казали най-добре с една-единствена дума:
LAGOM.
Нито прекалено много. Нито прекалено малко.
Точно колкото трябва.
И може би най-важният въпрос, който трябва да си зададем, е:
Защо ни е необходимо повече, ако вече имаме достатъчно?
Автор: Daniel Belovarsky | belovarsky.com
