Преди внасяхме касетофони от Япония, днес внасяме чесън от Китай. Какво се случи с българското производство?
Не е нормално държава с плодородна земя, благоприятен климат и дългогодишни земеделски традиции да разчита на внос за продукти, които може да произвежда сама.
Лук, картофи, чесън, домати, чушки и десетки други земеделски продукти. България има земята, климата, традициите и хората, за да ги произвежда. И въпреки това все по-често виждаме по магазините вносна продукция от държави, които са на хиляди километри от нас.
Някога внасяхме касетофони от Япония и трактори от Русия, защото не ги произвеждахме. Днес внасяме чесън, лук и зеленчуци, които спокойно бихме могли да отглеждаме тук.
Въпросът не е защо търгуваме с други държави. Въпросът е защо не произвеждаме достатъчно от собствената си храна.
България има земя, но къде е българската продукция?
България има традиции в земеделието. В продължение на десетилетия страната ни е произвеждала значителни количества плодове и зеленчуци, а българската продукция е била добре позната и търсена.
Днес ситуацията е различна. На пазара има вносни домати, картофи, лук, чесън и чушки, докато българските производители често се борят с високи разходи, труден достъп до пазара и несигурност дали ще успеят да продадат продукцията си на рентабилна цена.
Това не е просто проблем на отделния земеделски производител. Това е въпрос на икономическа политика, национална продоволствена сигурност и способността на България да използва собствените си ресурси.
Защо внасяме продукти, които можем да произвеждаме?
Причините не са една или две. Проблемът е натрупван с години.
1. Недостатъчна подкрепа за българските производители
Малкият и средният земеделски производител често няма финансовия ресурс, необходим за модерна техника, напояване, складови бази и ефективна организация на производството.
Субсидиите сами по себе си не са достатъчни. Необходима е дългосрочна стратегия, която да насърчава реалното производство, а не просто усвояването на средства.
2. Липса на достатъчно напояване и модерна инфраструктура
Земеделието не може да бъде конкурентоспособно без надеждно напояване, модерни складове, хладилни бази и добра логистика.
Произведената продукция трябва да може да бъде съхранена и доставена до потребителя. В противен случай фермерът е принуден да продава бързо, често на неизгодна цена, или губи част от реколтата си.
3. Натискът на големите търговски вериги
Българският производител трябва да може да достигне до потребителя при ясни и справедливи условия.
Когато достъпът до големите търговски вериги е труден, а изискванията за количества, постоянство на доставките и цени са високи, малките производители трудно могат да се конкурират с големи международни доставчици.
Това не означава, че вносът трябва да бъде забраняван. Означава, че българската продукция трябва да има реален шанс да се конкурира.
4. Загуба на работна ръка и земеделски знания
Земеделието има нужда от хора – подготвени специалисти, сезонни работници, агрономи, предприемачи и млади семейства, които виждат бъдеще в производството.
Когато производството става все по-трудно и несигурно, младите хора търсят реализация другаде. Така постепенно губим не само работна ръка, но и знания, традиции и производствен капацитет.
Вносът не е проблемът. Зависимостта от вноса е проблемът.
Нека бъдем реалисти: България няма как и не трябва да произвежда абсолютно всичко.
Международната търговия е нормална част от съвременната икономика. Вносът създава конкуренция, предлага избор и позволява на потребителите да купуват продукти, които не могат да бъдат произведени икономически изгодно у нас.
Но има огромна разлика между това да внасяш продукти, които не можеш да произвеждаш, и това да зависиш от внос за храни, които имаш всички условия да произвеждаш сам.
Прекалената зависимост от външни доставки прави страната уязвима при международни кризи, прекъснати вериги на доставки, транспортни проблеми и резки промени в цените.
Храната не е просто стока. Тя е част от националната сигурност.
Какво трябва да направим, за да върнем българското производство?
Не са необходими лозунги, а последователна политика и конкретни действия.
- Подкрепа за реалните производители – инвестиции и стимули, обвързани с произведена и реализирана българска продукция.
- Модерно напояване – възстановяване и развитие на инфраструктурата, от която зависи земеделието.
- Складове и преработвателни предприятия – за да не се губи реколтата и да се създава добавена стойност в България.
- По-добър достъп до пазара – прозрачни и справедливи условия за българските фермери в търговските вериги.
- Подкрепа за младите земеделски предприемачи – защото без ново поколение няма устойчиво производство.
- Ясна национална стратегия – с измерими цели за производство, конкурентоспособност и намаляване на неоправданата зависимост от внос.
Не можем да говорим за силна икономика без силно собствено производство
България има нужда от икономика, която не разчита единствено на потребление, внос и препродажба.
Истинската икономическа устойчивост идва от способността да произвеждаш, да създаваш добавена стойност, да осигуряваш работни места и да развиваш собствен бизнес.
Земеделието е част от тази картина. То може да осигури доходи за цели региони, да поддържа местните общности и да намали зависимостта ни от външни доставки.
Не става дума за носталгия по миналото, нито за затваряне на България към света. Става дума за разумно използване на ресурсите, с които разполагаме.
Не е нужно да внасяме всичко, което можем да произведем сами.
Защото една държава не става по-богата само като купува повече. Става по-силна, когато може да произвежда повече от това, от което има нужда.
Преди внасяхме касетофони от Япония. Днес внасяме чесън. Може би е време да се запитаме какво ще произвеждаме утре.
Даниел Беловарски
Belovarsky.com
@belovarskyofficial
