“Па шта си ти?”На български означава “Какъв си ти?”.
Вазов написва това стихотворение след като сръбският престолонаследник Александър І удря плесница на едно момиченце в Македония, което на наглия му въпрос отговаря, че е българче.
“Па шта си ти?” – такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
“Па шта си ти?” – с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;
“Па шта си ти?” – туй питане навред –
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец –
но българин се само не признавай.
Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье –
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;
че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!
Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
