Днес е националният празник на Швеция.
Странно защо, шведите се срамуват/страхуват от подобни празници.
Почивен ден е, ДА! Но.. почти навсякъде, ако изобщо има хора със шведски знамена по улиците, то те са предимно… расисти и националисти.
Все едно, на Трети март празнуващите да са предимно от Атака.
Странни птици са швед(к)ите – 22 г. живях там и все още не мога да им хвана спатиите.
Ние българите уж сме бедна нация, но ВЕДНАГА се озовахме на запитването от НАТО и изпратихме нашият единствен боен кораб “Дръзки” в Либия. Докато шведите още умуват дали да “помогнат”. Един шведски генерал се изказа в медиите, че ще им трябват “минимум три месеца подготовка за подобна операция”.
Аз пък си мисля, че НЕ там е вината, в “подготовката” де, ами че на шведите наистина им стана много нанагорно със 100.000 нови емигранти на година и една “свободна Либия” с отворени граници би подтикнала няколко милиона либийци към старата и задъхана Европа.
Та нека се върнем на темата – ШЕСТИ ЮНИ. Болшинството шведи се страхуват да си празнуват празника и празнуващите днес са предимно… националисти и чужденци!
Да, именно чужденците построиха шведския стандарт. Веднага след Втората световна война шведски фирми започват да обикалят Европа и да набират евтина работна ръка. Италианци, гърци, турци и югославяни пристигат с хиляди и работят денонощно в ABB, Ericsson, Volvo и Saab за изграждането на втората родина. Те биват заселвани в крайните квартали и общини. Заплатите им почти винаги са по-малки от на викингите, а доста малко от гастарбайтерите стават началници и директори. Още по-малко от тях стават депутати или министри. Тридесет процента от населението на Швеция е със емигрантска кръв, като тук се смятат вече и трето поколение емигранти. Няма да ви кажа колко пъти са назначавали някой друг на моето место, са,о защото не се казвам Свенсон. Стотици пъти са ми “препоръчвали” да си сменя името, но уви.
Аз избрах да се върна в България, където стандарта е по-нисък, но това не пречи на хората да се гордеят със своята страна и да празнуват националния си празник. Където имаме само един боен кораб, но това не ни попречи да не умуваме три месеца, ами да се притечем на помощ, още повече, че и ние сме имали нужда от помощ и ни е било помагано.
Du gamla, du fria, jag vill inte dö i Norden.
